Приятели, красота и доброволен труд.

Каква е връзката между тези три неща? 

И трите са „добри“ и „хубави“!

Приятелите са хората, които търсим преди роднините. Те са на разположение 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието и винаги готови да ни помогнат. Това са хората, които споделят всичко с нас и от които получаваме най-добрите съвети. Приятелите са хората, които правят живота ни по-добър, по-интересен и по-красив.
Доброволният труд с приятели е истинско удоволствие и забавление. Истински колектив от съмишленици. Удовлетвореност, че за общото благо сме единни. Доброволният труд ни зарежда с гордост, усмивки, удовлетвореност и оптимизъм. Времето минава неусетно, а умората е сладка. И денят ни става по-хубав. 

Днес, за много от децата и младите хора, доброволният труд е непознато понятие. Трудно им е да си представят, че обединени от добра идея или кауза и с доброволен труд, могат да направят чудеса. И живота им да стане по-красив.

А в недалечното ни минало, голяма част от нашите родители и техните предци, точно с доброволен труд са построили много пътища, училища,  язовири, обществени сгради.  Дори къщите си са строили с доброволния труд на приятели, роднини и съседи.
Доброволният труд е част от нашия личен принос за обществото. Ако успеем да „заразим“ с него повече хора, млади и стари, можем да го превърнем във всеобща норма на поведение. И тогава мястото, където живеем, ще стане още по-чисто и по-красиво. Това е и КАУЗАТА на „Красиво Русе“.

Децата са живи цветя и истинската красота в живота ни. Хубавото е, че нашите деца са част от нашия екип при инициативите на „Красиво Русе“. И с нетърпение очакват и питат къде ще доброволстваме следващия път.
Моите прекрасни внучета понякога искат да им  разказвам за моето детство. Звучи им почти като приказка. Разказвам им на какви игри играехме, какви книги четяхме, как се организирахме в неголеми групи и се надпреварвахме коя група ще помогне на повече самотни възрастни хора. Пазарувахме им, прибирахме им въглищата и подреждахме дървата им за зимата, почиствахме дворовете им или пред къщите. Някои от тях искаха да им четем любима тяхна книга или да напишем писмо до техни близки, живеещи далеч. А после ни се отблагодаряваха с плодове и орехи. Или ни разказваха приказки, които нямаше къде да прочетем сами. И най-хубавото беше, че никой не ни е задължавал да го правим, сами се организирахме и бяхме истински щастливи и горди, че сме помогнали. А вечер получавахме поредното „браво“ от нашите родители. И бяхме горди от свършеното през деня.

Иска ми се да запалим искрата на заедност у нашите деца, внуци и техните родители. Защото ЗАЕДНО със съмишленици от всички възрасти, можем да превърнем „Красиво Русе“ в КАУЗА на повече хора и да превърнем Русе в наистина едно по-красиво място за живеене.

Защото ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!